Ухапвания от насекоми

Терминът „ухапване от буболечка“ обикновено се използва за обозначаване както на ухапвания, така и на ужилвания, нанесени от членове на вида Arthropoda.

Членестоногите съставляват най-голямата част от животинското царство, представляваща приблизително 80% от всички известни животни. Определящите характеристики включват наличието на екзоскелет, ставни придатъци и тяло, съставено от специализирани регионални сегменти.

Четирите медицински значими класа членестоноги са Chilopoda, Diplopoda, Insecta и Arachnida. От тях насекомите, които представляват повече от половината от всички живи организми, и паякообразните имат най-голямо клинично въздействие върху хората.

Еритематозни и едематозни кожни прояви заедно с други дерматологични симптоми като папули и уртикария представляват най-честите клинични прояви на ухапвания и ужилвания от членестоноги. В някои случаи токсичната отрова на насекомото може да доведе до значителни системни реакции. Острото развитие на анафилактични реакции може да бъде бързо и фатално, най-често поради ангиоедем или циркулаторен колапс. Основното клинично значимо въздействие на ухапванията от членестоноги е способността им да служат като вектори за множество бактериални, вирусни и протозойни заболявания.

Етиология

Последствията от ухапванията обикновено се дължат на травматично нараняване или локално възпаление и свръхчувствителност към слюнката на членестоногите. Въпреки че някои членестоноги са способни да инжектират отрова при ухапване, повечето отравяния стават чрез жило, свързано с отровна жлеза. Известни насекоми, притежаващи жила, включват пчели, оси, стършели, огнени мравки и скорпиони. Както ухапванията, така и ужилванията причиняват нараняване на тъканите, което може да служи като входна врата за вторична бактериална инфекция.

Четирите класа медицински значими членестоноги са:

• Chilopoda: стоножки
• Diplopoda: многоножки
• Insecta: Hymenoptera (пчели, оси, стършели и огнени мравки), комари, дървеници, бълхи, въшки, бръмбари, гъсеници и молци
• Arachnida: паяци, скорпиони, акари и кърлежи

Как въздейства ухапването от насекоми?

Има няколко основни механизма, отговорни за кожните и системни прояви при ухапвания и ужилвания от членестоноги.

Механичното нараняване на тъканите, по време на ухапвания и ужилвания, води до болка и подуване и осигурява достъп за влизане на бактерии, което може да доведе до вторична инфекция.

Алергичните реакции към слюнчените антигени на членестоноги са чести и допринасят за развитието на локализирани и системни обриви и кожен пруритус (сърбеж).Най-значимият алергичен отговор е развитието на анафилаксия, която може да бъде фатална.

Главната опасност от ухапванията е свързана със способността им да разнасят няколко клинично важни заболявания.

Симптоми

Ухапванията и ужилванията най-често се представят като еритематозни, понякога едематозни папули, които могат да бъдат единични, групирани или генерализирани в зависимост от вида на членестоногото. Обикновено има сърбящ обрив на мястото на ухапване или ужилване и често присъстват други общи находки, включително локална еритема и уртикария. При силно сърбящи лезии могат да се развият вторични бактериални инфекции заради нараняването на кожата от разчесване. Понякога може да се открие жило от членестоноги, особено след ужилване от пчела, което трябва да се отстрани.

Какво се случва след ухапването?

Повечето ухапвания и ужилвания от членестоноги водят до неусложнени локализирани кожни реакции и произтичащите от тях усложнения са редки. В малък брой случаи може да настъпи смъртен изход през първия час след ухапване или ужилване вследствие на развитието на анафилактичен шок.

С най-голямо медицинско значение е предаването на инфекциозни заболявания. Изходът от предаваните заболявания зависи от патофизиологичните ефекти на конкретния микроорганизъм.

Прогнозата е много благоприятна и често е необходимо само симптоматично и поддържащо лечение. Смъртните случаи настъпват рядко, но съществува повишен риск за деца, възрастни хора и тези с подлежащо сърдечно-съдово заболяване.

Видове ухапване 

Ухапване от Chilopoda

Ухапванията от стоножки често предизвикват две точковидни хеморагии, придружени от околна еритема (зачервяване) и подуване. Отровата се състои от биохимични медиатори, които водят до незабавна локализирана болка. Лечението обикновено е поддържащо и включва почистване на зоната, локално приложение на лед, локални стероиди и аналгетици.

Ухапване от Diplopoda

Многоножките нанасят щети чрез секреция на токсична течност от жлези отстрани на сегментите на тялото им, което предизвиква локален ефект върху тъканите. Клинично това може да се прояви с интензивно усещане за парене, придружено от еритема и понякога образуване на везикули. Токсините често причинява развитие на хиперпигментация, обикновено кафява или черна, която може да продължи с месеци.

По-значително нараняване може да възникне при излагане на очите, което може да причини конюнктивит или язва на роговицата. Лечението включва локални антибиотици и аналгетици. Очното излагане изисква преглед при офталмолог.

Ухапване от Insecta

Членове на клас Insecta, който включва приблизително 60% от всички видове членестоноги, включват Hymenoptera (пчели, оси, стършели и огнени мравки), комари, дървеници, бълхи, въшки, бръмбари, гъсеници и др.

Гъсеници и молци

Докато повечето гъсеници и молци са безвредни за хората, някои причиняват кожни заболявания при контакт със защитните им власинки или шипове. Най-честите симптоми са еритема, пруритус и развитие на папули или уртикария на мястото на контакт.

Лечението на кожните реакции се състои предимно със симптоматична грижа, включително локално приложение на лед, контрол на сърбежа, системни антихистамини и контрол на болката.

Дървеници

Cimex lectularius, човешката дървеница, е разпространена по целия свят. Има овална форма, плоска, червено-кафява на цвят и около 3 до 6 мм дължина. Дървениците обикновено живеят в пукнатини в стени, подове, матраци, възглавници, рамки за легла и други конструкции.

На местата на ухапване от действието на отделения секрет се получават точковидни хеморагии, уртикариална реакция, везикули и були. Локализират се по откритите през нощта части - китки, предмишници, лице, врат. В началото реакцията е по-бурна със силен сърбеж.

Лечението на ухапванията е симптоматично с използване на локални глюкокортикоиди и системни антихистамини за контролиране на сърбежа. Вторичните инфекции трябва да се лекуват с подходящи антибиотици.

Въшки

Въшките са паразитни насекоми, които се хранят с човешка кръв. Те имат шест крака, жълто-кафяви до сиво-бели, 2,5 до 3,5 см дължина, нямат крила и са с плоска форма. Трите вида въшки, паразитиращи по хората, са главовата въшка (Pediculus humanus capitus), дрешна въшка (Pediculus humanus corporis), и срамната въшка (Pthirus pubis). Значението на въшките е свързано с вредната им роля като паразити и като преносители (особено дрешната) на причинителя на петнистия и възвратен тиф.

Главова въшка

Главовите въшки се срещат най-често при по-малки деца в детските градини или началното училище и обикновено се намират по главата, веждите и миглите. Яйцата, известни също като гниди, са жълтеникави и са циментирани към космите. Нимфата, незряла въшка, се излюпва от яйцето за около 8 дни и като възрастна форма е задължително кръвохраняща се.

Честите симптоми на заразяване с въшки включват усещане за нещо, което се движи в косата, сърбеж или визуализация на гниди или въшки.

Диагнозата се поставя чрез идентифициране на гниди, нимфи или възрастни въшки по скалпа или косата.

Лечението на опаразитяване с въшки се извършва с педикулициди.

Срамни въшки

Срамните въшки са по-малки от главите с размери около 1 до 2 mm.Както при главовите, срамните въшки имат яйце, нимфа и възрастна форма.

Предаването обикновено става чрез сексуален контакт, така че се срещат най-често при възрастни хора. Симптомите са подобни на тези на главовите и откриването на въшки или гниди в пубисното окосмяване установява диагнозата.

Лечението на опаразитяване със срамни въшки е същото като това на главовите въшки.

Дрешни въшки

За разлика от главовите и срамните въшки, дрешните не се намират върху кожата, а по-скоро живеят и снасят яйцата си в шевовете на дрехите или спалното бельо, като се придвижват до кожата само за да се хранят. Телесните въшки обикновено се разпространяват чрез директен контакт, но могат да се предават и чрез дрехи, спално бельо и кърпи. Те предизвикват по-силен сърбеж вследствие на алергичен отговор към слюнката им. Кожни симптоми могат да бъдат открити в области, покрити с дрехи, като подмишниците, различни чати на тялото и слабините.

За разлика от главовите и срамните въшки, диагностицирането обикновено е чрез намиране на яйца и въшки по шевовете и дрехите, а не върху кожата.

Лечението изисква подобряване на хигиената, редовно пране на дрехи, кърпи и спално бельо.

Телесните въшки представляват значителни рискове за здравето поради способността им да предават болестите като възвратен и петнист тиф.

Комари

Комарите се характеризират със сложни очи, деликатни крила, дълги тънки крака и хоботчета, които позволяват ухапване и изсмукване на кръв.

Ухапванията причиняват малки травми и често не се усещат от гостоприемника. Най-честият симптом е пруритус (сърбеж). Веднага след ухапването се образува кръгла подутина, която след това става зачервена и твърда.

Лечението е симптоматично и включва прилагане на лед, локални кортикостероиди и системни антихистамини.

Най-голямата опасност от комарите е способността им да предават няколко сериозни заболявания, включително малария, филариаза, жълта треска, Денга, Западнонилска треска, вирус Зика и чикунгуня.

Мухи

Има редица мухи с медицинско значение, които хапят хората, най-вече еленовата муха, конската муха, пясъчната муха и мухата цеце. Мухите използват своите специално проектирани устни части, за да разкъсат кожата, да инжектират съдържащата си антикоагулант слюнка и след това да изсмукват полученото кървене.

Някои мухи могат да пренасят сериозни заболявания като мухата цеце, която пренася трипанозомиаза, пясъчната муха, която пренася бартонелоза и лайшманиоза, и еленова муха, която пренася туларемия. Някои мухи, като черната муха и конската муха, могат да предизвикат тежки алергични реакции.

Ухапванията обикновено са доста болезнени и могат да доведат до значително кожно възпаление и развитие на големи уртикариални вълни и папули. Лечението е симптоматично.

Хименоптери (ципокрили)

Разредът Hymenoptera включва оси, пчели, стършели и огнени мравки. Всички тези насекоми имат болезнено ужилване от опашното им жило, инжектиращо отрова. Съставът на тези отрови е сложен и някои имат потенциал за кръстосана сенсибилизация.

Локалните реакции при ужилване са най-чести и се проявяват с незабавна локализирана болка, еритема и оток. Анафилактичните реакции могат да се проявят с първоначалните симптоми на пруритус, зачервяване на лицето и уртикария, които могат бързо да прогресират до хрипове, диспнея, ангиоедем и стридор, повръщане, коремни спазми и синкоп.

Семейство Apoidea (същински пчели) на Hymenoptera, притежават жило с извити шипове, което остава в жертвата след ужилване.

Осите принадлежат към семейство Vespidae, които, за разлика от членовете на семейство Apoidea, не губят жилото си при атака и така могат да жилят многократно.

Лечението на неусложнени ужилвания включва ръчно отстраняване на жилото, прилагане на ледени компреси и аналгетици за болката. Кратките курсове на системни антихистамини и кортикостероиди са ефективни при по-тежки реакции.

Ухапване от паякообразни

Паякообразните са клас членестоноги, който включва кърлежи, акари, скорпиони и паяци.

Кърлежи

Кърлежите се характеризират с наличието на осем крака и тяло с овална форма, което се напълва по време на хранене. Повечето кърлежи са категоризирани като твърди (семейство Ixodidae) или меки (семейство Argasidae). Кърлежите се хранят чрез изрязване на отвор в епидермиса и инжектиране на антикоагуланти или съединения, които инхибират агрегацията на тромбоцитите. Ухапванията от кърлежи обикновено са безболезнени и могат да се проявят с голямо разнообразие от обриви и други дерматологични находки.

Ухапванията често се появяват като еритематозни папули със заобикаляща еритема, докато други могат да се проявят като сърбящи уртикариални лезии.

Най-значимото въздействие на кърлежите върху хората е способността им да служат като вектори на заболявания, включително ендемичен тиф, ерлихиоза, Q-треска, енцефалит, хеморагична треска, лаймска болест, рецидивираща треска, туларемия, бабезиоза.

Простите, неусложнени ухапвания от кърлежи се лекуват с рутинна грижа за раната, локални кортикостероиди,системни антихистамини за сърбящи лезии и антибиотици, ако е налице вторична инфекция. Кърлежите трябва да се отстраняват с пинсети с фини връхчета, като кърлежът се хваща възможно най-близо до кожата и се издърпват нагоре с постоянен, лек натиск.

В случай на ухапване от кърлеж се препоръчва отстраняването му да се извърши от лекар.

Скорпиони

Скорпионите са големи паякообразни с чифт предни крака, притежаващи щипки. Тяхната подобна на опашка структура съдържа жило и две отровни жлези. Повечето ужилвания предизвикват само локална болка, подобна на тази при ужилване от Hymenoptera, а диагностична следа е повишената чувствителност при докосване или потупване.

Докато системните симптоми са необичайни, отровата може да причини няколко неблагоприятни автономни и двигателни ефекти като хипертония, тахикардия, тахиаритмии, миоклонус и фасцикулации. Клиничните въздействия на тези ефекти могат да бъдат особено тежки при деца.

С изключение на случаите на деца, повечето ужилвания се проявяват подобно на ужилванията от Hymenoptera и могат да бъдат лекувани с поддържащи грижи, включително премахване на жилото, ако има такова, почистване на мястото, прилагане на лед върху областта и аналгетици.

Паяци

Ухапванията от паяци най-често са безобидни. Обикновено нараненото място изглежда като всяко друго ухапване от насекоми - червена, възпалена, понякога сърбяща или болезнена подутина, която може да остане незабелязана.

Ухапвания от някои паяци, като черна вдовици и паяци отшелници, може да причинят сериозни симптоми.

Бълхи

Бълхите са безкрили насекоми специализирани за всеки вид: човешка бълха, кучешка, котешка, кокоша и др. Човешката бълха (Pulex irritans) смуче кръв няколко пъти в денонощието, но може да стои гладна с месеци.

При ухапване отделя вещество с хиперемичен и антикоагулантен ефект, което улеснява храненето й.

Ухапването по откритите части причинява пунктиформени хеморагии, заобиколени от еритемен кръг с размер 2-5 mm. Понякога може да се получи уртикариална реакция. Рядко може да се оформи purpura pulicosa или голям мехур.

Леченето включва цинкови лосиони, кортикостероидни кремове и антихистамини.