Импетиго

Импетигото е инфекциозно, предимно детско кожно заболяване, причинено от бактерията Staphylococcus aureus или по-рядко от Streptococcus pyogenes. Най-често се среща при деца и възрастни живеещи в райони с горещ и влажен климат.

Заболяването причинява лезии с цвят на мед, покрити с коричка и околна еритема. Обикновено засяга лицето, но може да се прояви и по крайниците. Инфекцията често започва при малки порязвания, ухапвания от насекоми, обриви или при всеки случай, при който кожата е с нарушена цялост, но може да се появи и на здрава кожа.

Диагнозата обикновено се основава само на симптомите и клиничните прояви. Лечението включва локални и перорални антибиотици и симптоматично лечение.

Колко често се среща импетиго?

Импетиго представлява приблизително 10% от кожните оплаквания в педиатричната популация. Когато се вземат предвид всички възрастови групи, честотата е еднаква и при двата пола. Най-разпространено е при деца на възраст 2-5 години, но може да се появи на всяка възраст. Пикът на заболеваемостта е през лятото и есента. Булозното импетиго е по-често при кърмачета. Деца под две години представляват 90% от случаите на булозно импетиго.

Заразно ли е импетигото?

Отворените рани при импетиго са силно заразни. Разчесването им крие риск от разпространяване на инфекцията от едно място на друго или от човек на човек.

Хигиената е от изключителна важност за ограничаване разпространението на импетиго. При наличие на заболяването се препоръчва дезинфекция на всичко, с което инфекцията може да е влязла в контакт, включително:

• дрехи;
• постелки;
• кърпи;
• играчки;
• спортна екипировка.

Причини и рискови фактори

Всяко нарушение на кожата, като например травми, порязвания, ухапвания от насекоми, хирургия, атопичен дерматит, изгаряния и варицела са чести причини за поява на инфекцията. Други фактори, които могат да благоприятстват заболяването, са недохранването, имуносупресията, посещаването на детски градини, пренаселеността, диабетът и лошата хигиена.

Видове импетиго и техните симптоми

Импетигото се класифицира на първично или вторично. Първичното импетиго се появява при директна бактериална инвазия на здрава кожа. Вторичното импетиго включва инфекция, която се образува на мястото на предишна кожна рана.

Има три основни форми на импетиго булбозно, небулбозно и ектима.

Небулозно импетиго

Небулбозното импетиго започва като везикула или пустула. Образувалите се везикули често се сливат и разкъсват, след което гнойният ексудат образува характерната коричка с цвят на мед. Налице е и еритематозна основа. Често има множество лезии по лицето и крайниците, особено в области, в които е настъпило нарушение на кожната бариера. Леката регионална лимфаденопатия е често срещана находка. Системни симптоми като треска обикновено липсват при небулозно импетиго.

Булозно импетиго

Булозното импетиго започва с малки везикули, които се превръщат в отпуснати були. Ексфолиативният токсин А, произведен от S. aureus, причинява загуба на клетъчна адхезия в повърхностния епидермис. Булите съдържат бистра или жълта течност, която в крайна сметка прогресира до гнойна. Заобикалящата еритема и оток обикновено липсват. Булозното импетиго не образува коричка с цвят на мед. Лезиите най-често се образуват в гънките по тялото и за разлика от небулозното импетиго, могат да се появят в букалните мембрани. Обикновено има по-малко налични лезии, отколкото при небулозно импетиго. Липсва регионална лимфаденопатия. Системните симптоми, като треска, са по-чести, отколкото при небулозното импетиго.

Ектима

Ектимата е дълбоко тъканна форма на импетиго. Язвените лезии проникват през епидермиса и дълбоко в дермата. Тези язви се появяват като "перфорирани" лезии с виолетови ръбове. Коричките могат да бъдат с цвят на мед или кафяво-черни. Лезиите могат да бъдат гнойни.

Диагностика

Въпреки че диагнозата импетиго често е клинична, въз основа на характерните признаци и симптоми, в определени случаи е наложително да се направят допълнителни изследвания.

При съмнение в диагнозата е нужно да се направи микробиологично изследване, което ще докаже точния причинител на болестта и ще установи неговата чувствителност към антибиотиците, което насочва лекаря в правилния избор на медикаментозното лечение.

Лечение

Антибиотиците са първата линия на лечение при наличие на импетиго. Видът на антибиотика зависи от това колко широко разпространени или тежки са лезиите.

При малки лезии локалните антибиотични кремове, гелове или мехлеми са предпочитаното лечение, но ако импетигото е тежко или широко разпространено, лекарят може да предпочете перорални антибиотици като.

Лечението обикновено отнема около 10 дни. При наличие на друга инфекция или кожно заболяване, лечението на витилиго може да отнеме повече време.

Как се предотвратява разпространението на импетиго?

По време на лечението е важно да се вземат предпазни мерки, за да се сведе до минимум рискът от разпространение на импетиго към други хора или към други части на тялото.

Съветите по-долу могат да помогнат за предотвратяване на разпространението на инфекцията:

• не споделяйте фланели, чаршафи или кърпи с хора, които имат импетиго;
• измийте раните със сапун и вода и ги покрийте хлабаво с марля;
• избягвайте да докосвате или чешете раните, както и да позволявате на други да ги докосват;
• избягвайте контакт с новородени бебета, приготвяне на храна, контактни спортове или ходене на фитнес;
• мийте ръцете си често, особено след докосване на заразена кожа;
• играчките на децата също трябва да се перат.

Усложнения на импетиго

Усложненията на импетиго са редки, но при поява могат да бъдат сериозни. Някои усложнения, свързани с импетиго, включват:

• целулит – инфекция на по-дълбоките слоеве на кожата и подлежащата тъкан;
• синдром на стафилококова попарена кожа (SSSS) – сериозно състояние на кожата, което изглежда като кожата, която е попарена с вряща вода;
• постстрептококов гломерулонефрит – инфекция на малките кръвоносни съдове в бъбреците.

В много редки случаи импетигото може да доведе до белези, особено при почесване на мехурите, коричките или раните.