Алергичен контактен дерматит

Алергичният контактен дерматит е форма на дерматит / екзема, причинена от алергична реакция към материал, наречен алерген, в контакт с кожата. Алергенът е безвреден за хора, които не са алергични към него. Алергичният контактен дерматит се нарича още контактна алергия.

Хората с алергичен контактен дерматит обикновено развиват състоянието в рамките на няколко дни след излагане в области, които са били изложени директно на алергена. Някои алергени обаче проникват слабо в кожата - в такива случаи появата на екземата може да се забави до една седмица след излагане.

Тази алергична реакция причинява възпаление на кожата, проявяващо се с различна степен с еритем, оток и везикули.

Кой може да получи алергичен контактен дерматит?

Алергичният контактен дерматит е възпалително заболяване на кожата, което е често срещано сред общата популация. Това е най-често срещаният тип професионални кожни заболявания.

По-често се среща при жените, отколкото при мъжете, основно поради алергия към никел, а напоследък и към акрилна алергия, свързана с козметиката за нокти.

Много малки деца също са алергични към никел. При новородени може да се появи алергичен контактен дерматит.

Контактната алергия към локални лекарства е често срещана при пациенти на възраст над 70 години.

Алергичният контактен дерматит е особено често срещан при шлосери, фризьори, козметици, здравни работници, хигиенисти, бояджии, цветари.

От какво се причинява алергичен контактен дерматит?

Алергичният контактен дерматит е тип IV или забавена реакция на свръхчувствителност и се появява 48-72 часа след излагане на алергена. Механизмът включва CD4 + Т-лимфоцити, които разпознават антиген на повърхността на кожата, освобождавайки цитокини, които активират имунната система и причиняват дерматита.

• Контактната алергия възниква предимно от алерген върху кожата, а не от вътрешни източници или храна.
• Само малък брой хора реагират на специфичния алерген, който е безвреден за тези, които не са алергични към него.
• Възможно е контакт с алергена от години, без той да причинява дерматит.
• Контактът с малки количества алерген може да предизвика дерматит.
• Пациентите с нарушена бариерна функция на кожата са по-склонни към алергичен контактен дерматит, например пациенти с язви на краката, перианален дерматит или хроничен иритативен контактен дерматит.
• Пациентите с атопичен дерматит, свързан с дефект на филагрина (структурен протеин в роговия слой), имат висок риск от развитие на алергичен контактен дерматит.

Какви са клиничните характеристики на алергичния контактен дерматит?

Алергичният контактен дерматит възниква няколко часа след контакт с отговорното вещество. Състоянието затихва в продължение на няколко дни при условие, че кожата вече не е в контакт с алергена. Някои алергени (например неомицин) проникват слабо в интактната (неувредена) кожа и появата на дерматит може да се забави до една седмица след излагане.

Алергичният контактен дерматит обикновено се ограничава до мястото на контакт с алергена, но може да се простира извън зоната на контакт или да стане генерализиран.

Състоянието се характеризира с папули и везикули върху еритематозна основа, придружени от сърбеж. Засегнатата кожа може да бъде оточна и с мехури, или суха и неравна. Докосване от пръсти с алергична екзема може да доведе до дерматит на клепачите и гениталиите.

Лихенифицирани сърбящи плаки могат да показват хронична форма на заболяването.

Дерматитът е малко вероятно да се дължи на специфичен алерген, ако зоната на кожата, която е в най-голям контакт с този алерген, не е засегната.

Някои типични примери за алергичен контактен дерматит включват:

• Екзема при контакт с бижута поради контактна алергия към никел
• Реакции към аромати в парфюми и домакински препарати
• Подуване и образуване на мехури по лицето и шията в отговор към трайна боя за коса поради алергия към парафенилендиамин
• Екзема на ръката, причинена от химикали, използвани при производството на гумени ръкавици
• Сърбящо червено лице поради контакт с метилизотиазолинон, консервант в продуктите за измиване на косата и бебешките кърпички
• Дерматит на върха на пръста, дължащ се на акрилати, използвани за екстеншъни (удължаване) на косата и козметика за нокти
• Реакции след зъбни импланти, съдържащи акрилати
• Локализирано образуване на мехури на мястото на приложение на локални лекарства като антибиотици
• Подуване и образуване на мехури на открити места (например по лицето и ръцете) поради контакт с растения като отровен бръшлян

Какви са усложненията на алергичния контактен дерматит?

Алергичният контактен дерматит започва като локализирана реакция към алерген в контакт с кожата, но тежките реакции могат да се генерализират поради кожна автосенсибилизация и могат да доведат до еритродермия.

При хората с по-тъмна кожа могат да се развият области на хиперпигментация или хипопигментация от алергичен контактен дерматит. Понякога е възможно да се появи депигментация в местата на алергичен контактен дерматит към определени химикали.

Поглъщането на контактен алерген рядко може да доведе до генерализиран системен контактен дерматит.

Как се диагностицира алергичният контактен дерматит?

Понякога е лесно да се разпознае контактната алергия и не са необходими специфични тестове. Много добра анамнеза, включително информация за работната среда, хобитата, продуктите, използвани у дома и на работното място, и излагането на слънце, ще подпомогне поставянето на диагнозата. Обикновено обривът (но невинаги) се изчиства напълно, ако алергенът вече не е в контакт с кожата, но се повтаря дори при лек контакт с него отново.

Дерматологът ще извърши кожен patch (патч) тест при пациенти със съмнения за контактна алергия, особено ако реакцията е тежка, повтаряща се или хронична. Тестовете могат да идентифицират специфичния алерген, причиняващ обрива.

За изключване на други кожни заболявания, като псориазис и дерматомикози, може да бъде извършена кожна биопсия.

Какво е лечението на алергичния контактен дерматит?

Лечението на алергичния контактен дерматит се състои в идентифицирането и отстраняването на потенциалния причинител. В противен случай пациентът е с повишен риск от хроничен или рецидивиращ дерматит.

• Важно е да разпознаете как се случва контактът с отговорното вещество, за да можете, когато е възможно, да го избегнете.
• Внимателно проучете околната среда, за да идентифицирате къде може да се съдържа алергенът. Прочетете етикетите на всички продукти преди употреба. Имайте предвид, че много химикали имат няколко имена и кръстосаните реакции на подобни химикали с различни имена са често срещани.
• Носете подходящи ръкавици, за да предпазите ръцете от допир с материали, към които реагирате, и отстранете ръкавиците по подходящия начин.

Активният алергичен контактен дерматит обикновено се лекува със следното:

• Локални кортикостероиди - тези лекарства са в основата на лечението
• Локални или перорални антибиотици за вторична инфекция
• Перорални стероиди, обикновено кратки курсове, при тежки случаи
• Фототерапия или фотохимиотерапия - прилага се на лица с хроничен алергичен контактен дерматит, който не се контролира добре от локални кортикостероиди
• Локални имуномодулатори - такролимус маз и крем пимекролимус са имуномодулиращи инхибитори на калциневрин и могат да се окажат полезни при алергичен контактен дерматит
• Емолиентни кремове
• Имуносупресивни агенти - използват се в редки случаи за лечение на случаи на тежък, хроничен, широко разпространен алергичен контактен дерматит или тежък дерматит на ръцете, който възпрепятства извършването на ежедневни дейности и професионални задължения

Каква е прогнозата?

Прогнозата зависи от поведението на пациента и спазването на изискванията за избягване на алергени и подходяща грижа за кожата. Лицата с алергичен контактен дерматит могат да имат персистиращ или рецидивиращ дерматит, особено ако материалът, към който са алергични, не е идентифициран, или не полагат адекватна грижа за кожата (например не използват емолиенти, за да предпазят кожата).

Контактната алергия често продължава за цял живот, така че е от съществено значение да се идентифицира алергенът и да се избягва експозицията (докосването му). Дерматитът може да се появи отново при повторно излагане на алергена.

Някои алергени са по-трудни за избягване, отколкото други, като въздушните алергени представляват особен проблем (например епоксидна смола).

Колкото по-дълго човек страда от тежък алергичен контактен дерматит, толкова повече време ще отнеме изчистването му след поставяне на диагнозата и откриване на причината.

Дерматитът може да отшуми при избягване на контакт с алергена, но понякога персистира, например алергия към хромати.

Особен проблем е невродермитът (lichen simplex chronicus), при който индивидите многократно търкат или почесват област, първоначално засегната от алергичния контактен дерматит.

Допълнителна информация за препоръчваното и провеждано от д-р Тодева изследване може да прочетете в темата: "PATCH тест за алергии".